Сто забързани момчета
в тръст по стълбите се спускат –
сто отвързани жребчета
с викове се надпрепускат.
Междучасие голямо –
двайсет е минутки само!
Дий, без поводи и стреме,
за почивка няма време!
Дий, крачетата из двора
да натегнат от умора.
Дий, дано се налудуват,
та в часа да помируват!
© Борко Бърборко All rights reserved.
Хубаво стихче, Боре!