Прегърни ме, любов, целуни ме, любов!
Аз ще тръгна свободен по прашните друми.
На оковите тук бях довчерашен роб,
а от утре - просторът възсинкав между ни.
Сто слънца между нас, сто луни тънкороги
и развихрен Пегас в сто страни ще ме води.
Но сред път, уморен от поредни победи,
аз ще падна сразен от митичните веди;
от случаен куршум, секнал моята песен
по трънливия друм на златистата есен.
Полетял над Парнас, ще размахва крилата
моят верен Пегас, възвисил ми душата... ...