Сто вятъра препасах...
Отново си замръкнал - Бог знай къде отнесен,
а дните тук се мъкнат като родопска песен.
В невярна доба молех да дойдеш със зората -
да хукна с теб на воля - разплетох си косата.
Че в конската опашка - със ластик и със фиби
сто вятъра препасах... а вятър ми отива...
Сега ще го отвържа - бесилото ми стяга -
ти гледай да побързаш, че време не остана.
Обувките ми сочат все път в земи бездънни
и ден до век се точи... Камбана ако звънне -
не вярвай на мълвата, че вече мен ме няма - ...