Празнотата ме изпълва.
Къдриците, които нямам, се изправят.
Свети лампата, не-Слънце.
Обичам се, но ако някой ме измами,
със омраза се наказвам,
а грешките си – пазя.
И от мене граби
тишината – болна, смазана,
облечена във бяла сянка и забрава.
Но прощавам ѝ. Стоически.
На себе си аз трябва свещи да запаля.
Не отдавам дан на нищо. ...