Стой навън

Да се смириш те помолих.

Нарани ме и те изгоних.

Сега хлопаш и врещиш,

вратата ще строшиш.

Какво да направя,

как да те измамя,

че съм ти простила,

но аз не съм сгрешила,

освен,че съм те приютила.

Със себе си се боря...

Няма да отворя!

Много ме боли,

сърцето ми кърви,

не може да се успокои.

Зная, ще е както преди,

само обещания и „сълзи“.

Реално ще плача аз!

А ти ще бъдеш курназ,

ще си пееш старата песен,

и животът ти ще е лесен.

Душата ми не се успокоява,

тя обич, нежност, заслужава,

винаги компромиси да прави,

които ти тотално забрави.

И за урок, стой навън,

добър си само насън.

Ако можеш се промени

или за друга се залепи.

Трудно ще я намериш,

за моята обич ще трепериш.