Apr 12, 2021, 8:33 AM  

Столетниците 

  Poetry
290 3 6
Те нямат табели на свойте врати,
които да славят столетен живот.
Два реда домати под стройни липи,
градинка и дюля надвесила плод.
Край печица стара подреждат дърва,
прегърбени, ничком годините носят.
В шепи събрали безсмъртна душа,
за помощ и милост те нивга не просят.
Очите им светят - зеници на Бога,
завинаги млади, завинаги топли.
И само едничка стаена тревога
сърцата им сепва, в мислите чопли. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Random works
: ??:??