Ухае на горена захар,
парченце слънце оцелява,
последен лъч притичва плахо -
грънчарски камък оживява.
В ръката глината въздиша,
денят си плиска цветовете -
във малка стомна се преплитат
рисунките на цяла вечност.
Светът е млад и строен момък
със китка здравец зад ухото -
от кехлибара на простора
разлял по селските дворове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up