СТОМНИТЕ НА БАБА

За тебе вече никой тук не помни, и бащиният дом е зейнал – пуст.
Злодей е счупил бабините стомни, продънил се е дядовият пруст.
През дворчето е плъзнала кощрава – лехите само вятър ги плеви.
Не се и вясва лудият тъдява – стърчи на хълма в дългите треви.
През спуканите грънци на стобора с дудуците си вятърът пищи.

В теб оживяват сенчици на хора, с които бяхме някога на "ти".
Ни поп, ни кмет, ни пощица, ни черква, ни даскало с играещи деца.
Отивай си и ти от тук, Валерка! – след своите избягали слънца.
Нали като един щастлив бездомник мечтаеш за щастливите земи?
Едно парче от бабините стомни за споменче на тръгване вземи!