Стон
Стон след стон
съм приютил в сърцето си
По опънатата мембрана
на душата ми
болката пее
прощална песен
И макар да захвърлих
лирата на самотата
не спира да кърви чувството
че съм призван
да играя ролята на честен
пред една ослепяла публика
Бургас 2003
© Стефан Вангелов All rights reserved.
Поздрав и усмивка.