Jan 15, 2008, 12:21 PM
Стоп надежда
Доскоро вярвах на приказки разни
и всичко, що хвърчи се опитвах да го ям.
Но някой прекъсна надеждите ми празни
дали е бил прав - не знам! Не знам!
Обличах се просто, за да не се забелязвам,
а хората ме мислеха за пълен бедняк.
Напредвам като Слънцето, но без да залязвам,
а пък нека да изглеждам като глупак.
и всичко, що хвърчи се опитвах да го ям.
Но някой прекъсна надеждите ми празни
дали е бил прав - не знам! Не знам!
Обличах се просто, за да не се забелязвам,
а хората ме мислеха за пълен бедняк.
Напредвам като Слънцето, но без да залязвам,
а пък нека да изглеждам като глупак.
© Явор Перфанов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Напредвай, има защо!
Поздрави, Явор. -
Замисли ме...прави каквото трябва
пък да става каквото ще...бъди себе си...
много ми хареса. с обич, Явор. -
Бъди винаги самия себе си и никога не съжалявай за това! Стихът ти ме докосна по особен начин, Благодаря!
-
Хубав стих!
-
Вярвай в това,което сам си пожелаеш!
Изглеждай така,както сам решиш!
Харесвай се,за да те приемат и другите!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а хората ме мислеха за пълен бедняк.
Не може да си - щом си написал тези думи!