Oct 16, 2020, 10:31 PM

Стопани на Душата 

  Poetry » Other
287 4 4
Живея като цвете без листа,
но никога не спирам да обичам!
Дори и в най-студените лета
намирам красотата ти, момиче!
Кокичетата вече не цъфтят
и птичета не пеят на простора.
Дълбоките ми рани не болят,
отворени от думите на хора.
По друмите ни дреме слепота.
Очите се затвориха вовеки.
Отровени от чувство за вина,
пътуваме по пустите пътеки. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??