На С.
Пилее безумния вятър жълти листа,
кръжащи отнася ги нейде далече –
в прозореца твой не гори светлина...
Това означава ли, че няма те вече?
Ревнивия дъжд по лицето ми капе,
сърдит, че и аз прегръщам нощта,
и жили ме с капките ледени – хапе...
Не вижда, че чакам от теб светлина.
Ти в моя живот неочаквано влезе –
последно разсъмване, май беше това.
За миг ме притопли, а после залезе... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up