Feb 2, 2024, 11:40 AM

Стотици Вечности 

  Poetry » Phylosophy
204 0 0

(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)

 

От цяла вечност те познавам

И все пак, дай да се прегърнем!

Че всеки ден или час раздяла,

Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне.

 

Макар че нашето познанство,

Е изтъкано във вечността на младите години,

Дете мое, липсваш ми ти ежечасно

И дни раздяла усещат се като години.

 

И утре пак невроните ми във главата,

Ще спорят дали човек останало е в мене.

Но видя ли те, всичките замлъкват

И блажени падат на колене.

 

И в този миг да се изключат,

Не ще ми пука нито дреме!

Стотици вечности аз изживял съм

Прегърнат с теб съм като новородено бебе.

© Kancho Vladislavov All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??