Стоя в размисъл пред твойта клада
Стоя в размисъл пред твойта клада,
а там просъскват най-различни блудства -
садомазохизмът е наслада,
която демонстрира нови чувства.
Съзирам нещо странно – монахини
да бродят в пътища бездомни,
погазвайки икони и светини,
а ти даряваш стиховете скромни,
с които кладата се пали
и съскат злобно спомените стари,
а пламъкът започва да те гали,
създавайки за теб таквиз олтари,
в които всичките мръсници
с изцапани от похот пръсти,
прераждат се и стават на светици,
а твоята ръка за тях се кръсти,
защото ти сърцето си изтръгнал,
но гордо пак твърдиш, че си учител
и в божие подобие тръгнал,
Земята правиш адова обител,
в която всеки следващ крясък
превръща хората във приветливи
и тук се стига до такъв проблясък,
от който някои стават и щастливи.
Така поете, в краски бесни,
свободно, смело си оплел Земята,
а мелодиите ти небесни
създават видимост за песен свята.
Край кладата подскачат черни врани
и зеят очни ями на икони,
а твоите, поете, зли закани
създават идоли, дори мадони.
А тези стихове са придирчиви -
те водят смело битката със злото,
а аз опитвам ги и все горчиви,
засядат в гърлото, гасят окото,
но пак ехтят разклатени камбани -
с абстракции търси се доброто,
а персонажите са все отбрани
и кискат се сред хаоса, защото,
под напора на чувството злорадо,
така поет създава си игрите,
доказвайки, че то е още младо,
за да погледне смело в очите.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мойсей не ще спасиш ти грешния,
че своя път всеки сам избира.
Рече ли някой че е "безгрешния"
или те лъже, или пък симулира.
Не се сърди на съвета мой ...
Знам, искаш да спасиш света.
Не става, ти си ти, той е той,
не можеш да го извадиш от калта.
Хубав стих Валери
Поздрав и усмивка. -
Към Кити:
Познава Кити най-добрия лек,
пригоден за сърдития човек-
смехът, пораждащ бодро чувство:
но чакай Кити, туй си е изкуство!?
-
Дори и там бих се...
Това е най-добрият лек!
Поздрави, Валери! -
Към Кити:
Разбрала си онази нишка,
която стига до предел на смях,
но виж и другата - въздишка,
за сторения от поета грях.
-
Чете се с усмивка и на един дъх!
Поздрави, Валери -
Към другата Мая:
Да бе ми казала поне:"Здравей!"
както можеш го - с усмивка,
видяла би тогаз един Мойсей
пред теб - в танцова извивка...
-
много проницателно
-
Към Мая:
От първи раз ме дешифрира-
какво ли мога да добавя:
усмивка тука се намира,
а кладата ще я забравя!
-
Голям потрес те пресе!
Навярно отговори търсиш.
Не ти се нравят хипотеза, две...,
ала усмивки можеш да намериш...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
това е Етчи свобода:
от думите ни да извира
и да се разбираме чрез:"Да!"