Душата ми на ръб постави,
раздирайки я ден след ден,
без жал плачеща я ти остави,
за да я бутнеш някой ден.
Тя вярваше и се надяваше
на милост и пощада някога,
за твоята прегръдка чакаше,
пренаситена от удари понякога.
Времето така и отминава,
а лъчът в тунела е мираж,
на таз душа малко ù остава
да изгуби и в последния тираж. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up