May 11, 2007, 10:22 AM

"Страдание" 

  Poetry
5.0 / 11
1486 0 16
Когато детските очи са тъжни,
зад облаци се скрива светлината.
Когато детската душа е празна,
Във ледник се превръща топлината.
Сълзите детски щом земята мият,
на нея щастие не ще поникне
и странно колко болка ще открием,
ако във детската душа надникнем.

Кои деца ли? - Тези, в домовете.
Без обич расли, молещи за ласка,
които видят ли те, спират се пред тебе
и от сълзи очичките им бляскат,
които, молещи, ръцете си протягат
и с глас треперещ "мамо" те наричат,
от никой нивга обич не видяли,
но винаги готови да обичат.

Това са те, деца на любовта ви,
деца невинни, ваша плът и кръв са.
Захвърлени, предадени и рани
дълбоки душите им разкъсват.
Душата детска, пълна с отчаяние.
Сърцето крехко, търсещо опора.
Това е тя - картината "СТРАДАНИЕ"
Художникът ли? - Всички ние - хората.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works