Jan 15, 2011, 8:22 PM

Страх 

  Poetry » Love
1137 0 2
Тя седеше до мене,
слънчев лъч я огря
и попита (приятелски)
имам ли някоя в свойта мечта.
Казах: - Мечтая...
Но от страх премълчах,
че точно за тая,
която седеше до мене,
мечтах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин All rights reserved.

Random works
: ??:??