Mar 4, 2014, 9:49 PM

Страх 

  Poetry » Love
822 0 3
Измъчваш ме със млада нежност –
Невинен ме виниш със поглед тих.
Душата ми през бурята повеждаш
и после я приспиваш с мъжки стих.
Любувам се на нощи, пълни с лято.
До теб сега стоя и ме е страх,
че всичко ще отмине като ято –
наесен ще остане тръпкав грях…
Коварна мъка чака ме на пътя –
че залеза ще срещна в самота.
Неверница – душата ми се къса
пред мисълта, че идва старостта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Хантова All rights reserved.

Random works
: ??:??