herald (Здравка)
6 10
Dec 5, 2017, 1:15 PM

Страх 

  Poetry
549 0 2

Дълбоко. 

Докоснах с краката студеното,

дъно на хладния страх.

Засмях се – потънах! 

Прелестно...

Ледено!

Как дълго със тебе живях –

така непрегърнат и нецелунат?

Днес вече обичам те, страх!

 

Омайно

в безочакване е времето.

Спрях. 

 

Усетих.

Изпитах, попих, 

на бездната черното,

различно и меко.

Различна и аз продължих.

© Здравка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за думите, радвам се, че ти е допаднало.
  • Супер оригинално! "Омайно
    в безочакване е времето.
    Спрях. " Такава гледна точка спрямо страха е нова и си струва да се доразвие! Давай! В този стих си се справила а продължила. А ако не беше? Много любопитно. Ще дебна за друг подобен стих от теб.
Random works
: ??:??