Живот. И мъничка стъпка встрани.
Колко кротко потъваш в калта.
Сам палиш огъня, в който гориш
и съдиш света, че ламти за вода.
Живот. Простор с нанизани случайности.
А, защо все сънуваш, че пак е съсипан?
Душа като нищо продаваш на Хаоса,
а на ухо умоляваш го да я помилва.
Не се плаши от гостолюбието на провала.
Успехът е рожба на тягостна пот.
Днес доброто и злото са цяло.
Страхът се ражда. Не му давай живот!