В нощта отново аз плача с кървави сълзи! Моята душа увълчена, самотна вие от болка към звездите, а те изгарящо красиви, са така безчувствени към моята съдба! Защо Господ не се смилявя? В този момент и Дявола ще бъде милостив, защото аз умирам, а болката в гърдите ми не ще умре с мен! Страх прогаря моята душа, а аз искам с нокти и зъби плътта си да раздирам, защото нищо вече няма смисъл! Къде си ти? Ти, който обеща, че винаги ще си до мен? Аз сега умирам, а теб те няма пак!!!! ЗАЩО? Навсякъде околко мен самота! Изстива бавно и кръвта. Край! Подигравката на света умира! Тази жалка картина загубва своя страшен лик... и... аз умирам!!!!