Страх

Jul 18, 2010, 9:05 PM

Poetry » Love

710 0 3

Най-много ме е страх,

че някой ден

и твоят пламък ще се умори

в очите ти да свети;

че и теб

така далечен и различен

ще усетя,

както никога преди.

Най-много се тревожа,

че и ти

ще си отидеш отегчен,

ще излетиш

през пътните врати

от нова обич окрилен.

Най-много се страхувам,

че и аз

отново ще съм вярвала,

живяла

в любов фантом.

Тогаз

ще бъда пак

вихрушка завилняла

от ветрове

и стъклен мраз.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

koq_sam (Кати)

2011-03-16T11:56:31+02:00

Всички се страхуваме докато е хубаво е хубаво...когато заболи почини...няма друг изход...Браво
YuliyaPictures (Юлия Георгиева)

2011-03-10T11:59:14+02:00

Много хубаво казано! Браво!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2010-07-20T12:22:14+03:00

Ами то си е за страх! Не само в гората, но и в живота се срещат хиени,които дебнат да ти отмъкнат щастието, но знай, че любовта обича смелите, тези които се борят за нея.
Много хубав стих!Поздрав!