От нищото ме носи вятъра
под грозните чадъри на греха!
Увиснали са паяжини трескави
увили с пясък свойта грозота!
И страх ме е от силата на нищото,
сърцето ми се свива и боли,
заспивам като странник див в пустинята
решил, но неуспял да покори
на слънцето жестоките лъчи!
От нищото ме носи вятъра!
Тайфуни страшни, неми, зли
подхвърлят ме, играят си с мечтата ми ...