Проплъзва се бавно... сякаш винаги е бил там,
излезнал от дълбините на вечността,
страха отбягва и губим възможността
да бъдем това, за което сме мечтали.
Връхлита ме всеки път, когато съм щастлива,
връхлита ме дори и сега.
Страх ме е дори от неизвестността.
Змия ужасна със силна отрова,
която искам да изтръгна.
Пиявица впила се в мозъка
и объркваща съзнанието.
И всеки път щом ме връхлети ...