valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
Jun 3, 2009, 11:13 AM

Страх 

  Poetry
506 0 12

Зад вратата дебне и мълчи
онзи страх, от който нямам нужда.
Всяка стъпка, зорко ми следи.
Стаята си чувствам като чужда.

В тишината паяци тъкат
с тънки нишки своите серкмета.
Моят страх дано да уловят,
стига са ми хващали късмета.
 
Дървояд опитва да запее,
стърже от паркета странни звуци.
Музика без никаква идея
като мен из стаята скрибуца.
 
Стар диван, обтегнал си снагата
разсъблечен, чака ме в прегръдка,
а страхът се зъби зад вратата.
Нямам право на погрешна стъпка.

Все едно дали ще ме захапе
или само ще ръмжи сърдито,
зная, че животът е разпятие,
във което вярата попива.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??