Apr 9, 2007, 7:46 PM

Страх 

  Poetry
914 0 1
И някъде догаря пламъкът...
все още блести искрата,
но слаба е и безнадеждна,
когато истината победи лъжата.
Няма единствен невредим
от човешкото отчаяние,
ранява не само един,
за да превърне всичко във страдание.
Но от силата на болката,
по-жесток е самият страх -
да се боиш редом с мъки,
докато станеш на прах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мони Божилова All rights reserved.

Random works
: ??:??