Страх

May 10, 2007, 9:33 AM

Poetry

5.0 / 3

869 0 4

Парещ страх ме буди нощем
и вятърът безумно отвътре крещи,
че уж не съм съвсем луда още,
че съдбата все някъде греши.
А Раят никъде другаде го няма,
само в твоите... във твоите ръце.
И нямам сила, думи вече нямам
да крещя на времето за миг да спре.
И винаги, когато тихо заспиваш,
копнея в нощ деня да се обърне
и дълго, безумно дълго да те има
и никога в тоз живот да не съмне. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Тиня и чест
What it takes

What it takes by Anna Bancheva There is no restoration without annihilation, no admiration without h...
Dream

I dream about you, sometimes. It's nothing much. A random conversation or a simple touch....
Ain't.

I never was a special person. So I'll never want to be or will be To myself Or to anyone anywhere. D...

More works »