670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Nov 8, 2010, 2:48 PM  

Страх 

  Poetry » Other
717 0 10

 

Минал си в другата фаза – фазата на цинизма.

Не е моя работа да те соча с пръст.

Всички ние навярно натам бихме отишли,

ако срещахме толкова много препятствия по своя път.

 

Изпаднал си в състояние на безчувственост

и не усещаш сърцето на човека до теб как тупти.

Нито ласката, нито премеждието ще накарат

по лицето ти мускул да трепне, камо ли да се просълзиш.

 

Прекрачил си в измерение, във което

други хора като че ли няма край теб.

И озъбено риташ към света. И си сам, и страдаш

без близки, без познати, без снимки и без мечта.

 

Боли ме за теб, скъпи приятелю,

че от толкова много жестокост си се сломил,

че не виждаш в света любовта и приятелството,

че си престанал към хората да се стремиш.

 

И се страхувам - и аз ли след време

ще престана да чувствам със сетивата си този свят,

ще се вкопча в отвъдното, в мистиката, фантазията,

в гордостта, в самотата?

 

Лечим ли е емоционалният глад?

 

Публикувано във

© e-Lit.info Сайт за литература, 2019

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано във:

 

в-к "Уикенд" 29 септ - 5 окт 2018

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??