Jan 23, 2015, 8:11 AM

Страх ме е... 

  Poetry » Love
1168 0 6

Страх ме е да те погледна -

очите ми ще ослепиш.

Страх ме е до теб да седна,

защото в миг ще ме стопиш.

 

Страх ме е да ти говоря -

не мога реч да избера.

Страх ме е нишан да сторя,

че няма да те разбера.

 

Страх ме е да те докосна

поне със малкия си пръст.

Ти си като кукла вносна

и на гърди със златен кръст.

 

Страх ме е да те целувам

във някой късен нощен час.

Само в сън те аз сънувам

и без да чувам своя глас.

 

Страх ме е да те обичам

да не прекърша таз любов.

В мислите си те събличам

със вътрешен любовен зов.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А мен не ме е страх да кажа, че стихотворението е чудесно! Прочетох с удоволствие!
  • Благодаря на всички Ви, зо коментариите и за оценките!!
    Приятна ми е да усещам, че харесвате написаното!
    Поздрави от мен и хубава вечер!!
  • Очевидно говориш за женския ейдос, Никола. Но ме изкефи:

    "Ти си като кукла вносна и на гърди със златен кръст"

    Без това освежаващо хрумване, стихотворението беше твърде захаросано и идилично, а така живва в най-добрия смисъл на думата.

    Поздравление!
  • Мммм..., прекрасно...!!!
  • Прекрасно стихотворение!
    Любовта не е нещо, от което трябва да се страхуваме.
    Истинската любов е свята и не трупа грях.
    Да си жив и здрав! Желая ти ведър ден!
  • Много хубаво стихотворение,дълбоко прочувствено и искрено!
Random works
: ??:??