Страх ме е от зейналата яма,
от мириса на прясно изкопана пръст,
от мисълта за думичката – НЯМА,
заключена във черен кръст.
Страх ме е от калната алея,
виеща се между бели камъни с цветя,
мълчалив, безпътен да вървя след НЕЯ,
с антураж от призрачни лица.
Страх ме е от дългата кутия,
от дъски прикрити нескопосно с плат,
тяло - дар, прехрана за ония,
гърчещи се във подземен хлад. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up