Страх ме от идващата вечер, когато радостта е някъде далече. Страх ме е да бродя в полумрака, когато може би тъга зад ъгъла ме чака. Страх ме е да се обръщам, когато спомена по-силен се завръща. Страх ме от хилядите истини неказани, когато вместо тях лъжите са показани. Страх ме от хорските очи, когато виждам в тях сълзи. Страх ме от постелята ми пуста, когато на самотата тежка нося кръста. Страх ме е от думите жестоки, когато водят в моята посока. Страх ме от всичко, но така избрах-да съм самичка.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Стиха много ми хареса!
Прегръдка!