В задъхания ти и празен делник
назад се връщам да те стигна.
Но ти се свиваш в страх отшелник,
все по-назад в пустинята си свидна.
Затичвам се и пак не те достигам,
витаеш си в съдбата незавидна.
До теб пълзя, подскачам и надигам,
да те докосна искам безобидна.
А ти се дърпаш, злоба с гняв те дави,
привикнал на живота си, не знаеш
какво да сториш и какво да правиш,
все "гордо" чакаш друг да те оправи. ...