Трудно предсказуема тъга,

в трудно съществуващата моя същност.

И трудно постижима лекота

аз търся, искам и притежавам всъщност.

И аз знам, че тя е в мен,

чувствителна и пърхаща, и тъй надеждна.

А аз опивам да гледам през

замъглената ù нежност.

Виждам как ме претворява,

как в нея нещо цъфти

и аз как изгрявам.

Но очите ù нищо не ми обещават,

виждам и как ме изоставя

и как се разпадам,

и как изгарям.

Толкова много искам да те имам, лекота,

че никак не мога да преценя

дали си заслужаваш.

И толкова много ме е страх 

да се боря за теб 

и повече да те загубя.