Nov 9, 2008, 9:43 AM

Страх от страха 

  Poetry » Other
758 0 0
Светлините последни нека угаснат...
сънища зловещи нека в реалност прераснат!
Лампите с длани троша, пръскат се черни стъкла.
И идва реален страхът, срещу който ще се каля!
Малко по малко времето ми изтича.
По черната стена, още по-черна сянка се стича...
Уличните лампи илюзии създават, преставам,
да чувствам, преставам! Последен шанс да избягам!
Лампите навън в тъмнина горят, светлините
им отчаяно пищят, очакващи отново дните!
И ето го страхът, по-реален от в съня!
Ето го хаотично подреден, властва над деня. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Саси Дамянова All rights reserved.

Random works
: ??:??