Ний живеем до гората

      на края на махалата.

      Там под оня зелен бор

      къща има голям пор.

      Все наднича през стобора,

      но не смей да влезе в двора.

      Веднъж Шаро го ухапа

      по косматата му лапа.

      Порът се уплаши,вече

      гледа да стои далече.

      Мисли,чисти се,преглъща,

      ще премести свойта къща.

      Чуди се какво да прави,

      Шаро ще ли го забрави?

      Как следите си да скрие

      никой да не го открие?

      Шаро хич не ще да знае,

      с мене иска да играе.

      Колко глупав е тоз пор-

      все мърмори и се мръщи,

      крие се във свойта къща.

      Тя прилича на затвор.

      Я излез навън потича

      на слънцето се припичай

      и тогава, юначина,

      влез във нашата дружина.