СТРАХОВЕ

Направя ли крачка назад,
ще потъна в забвение.
По-добре, лазейки напред,
да усещам вятърно трептение.

Виновна съм, че съм се родила.
Виновна за това, което бях и не бях.
Вини, вменявани ми в изобилие,
насаждат във сърцето страх.

ВлачИ ме живота в каменистото русло.
Белези оставих по бреговете.
Нямах време дори да се прекръстя.
Така надвивах страховете.

Илюзорно си мислех, че съм безстрашна.
В делата си наистина нямах страх,
но душата ми бе птица подплашена,
търсеща спокойствие на неизвестен бряг.

Годините отминаха – брега не намерих.
Свих се в хралупа – никому неизвестна.
Животът и тук в мен се премери -
изпрати ми светкавици небесни.

Сърцето ми отново в страх трепери,
не пред смъртта – тя сигурно е блаженство,
а пред затворените житейски двери...
пред човешкото бездуховно тържество...

24 10 2017