Страхувам се
от мрака на живота
и този страх
живее вътре в мен.
Заключена
в невидима окова,
гасна тихо
със залязващия ден.
Страхувам се
от тишината на нощта
и сенките,
минаващи безшумно;
от нейната
безмълвна самота…
и как душата ми
безмилостно поглъща.
Страхувам се
най-вече от страха,
задето ме обсебва
и убива.
И все така,
и все сама
аз търся светлина,
но не намирам.
© Или Дадарова All rights reserved.