Студено е до теб сега,

не те усещам, не така.

Желаеш ме, виждам го в погледа,

но страх те е, усещам го в допира.

Искам да си тръгна, а оставам,

боли ме, но продължавам.

Какво доказвам, пред кого и защо?

Ти не знаеш, аз също...

А можех да си тръгна, тогава ти не ме остави,

сега е вече късно, сега аз не ще те пусна.

Оплитаме история от болка, радост и страхове,

за да бъдеме все пак в нашите светове.

Много ни коства, много сълзи,

много ни дава, и много тежи.

Тази игра, тази любов непризната,

тази убийствена игра на съдбата.

Теб те е страх, но как не разбра,

любовта е нашта опора, закрила,

тя е от сърцата ни две сътворена

и в смисъла тленен дарена,

чрез нея да счупим оковите тежки,

на страховете наши, човешки!!!