Страхувам се, че няма да съм там,
когато ще решиш да ми се случиш.
Понякога се чувствам тъй сама.
Дали ще съумееш да пречупиш
студеното от мъка бездушевие,
което с тишината ми е срастнало
във тягостното мое ежедневие,
където вече няма нищо бляскаво.
Страхувам се, че всичко е измислено.
И някак невъзможно да обичам.
Че пак ще си поредното ми вдишване,
което после дълго ще издишам.
Страхувам се, че пак ще бъда там,
когато ще се видя за последно
в очите ти, останали без плам,
в душата ти - оголена и бедна.
Когато ще докосна пак лицето ти
и после ще отлитна като птиче,
завинаги белязвайки сърцето ти.
Запомни ли ме? Твоето момиче!
© Кремена Стоева All rights reserved.