ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Jan 19, 2010, 11:12 PM

Страхувам се... 

  Poetry » Love
659 0 9

/ по И. Истомина /

 

Минор ще скрия зад мажорен лад...

Да бъда с тебе, даже и не искам...

Не ме докосвай! Вече не съм млад...

Ще те целуна, а не ми се иска...

 

Не ми цитирай стихче под луната...

Словата са отрова... Само болка...

Аз си стоя... На кръстопът и на земята...

От мене - само пръснати осколки...

 

Недей да пееш нощем серенади...

Аз вече се страхувам да греша,

да слушам, да преплаквам, да се гади...

Вали снегът и вия със вълка...

 

Не ме докосвай! Моля те, иди си!

Не искам и по тебе да изтичам!

Преплакват тихо твоите ресници,

което някога така обичах...

 

Да - ти си огън! А пък аз - мушица...

Цял живот мечтаех да те срещна...

Нека бъде свята твоята семейна вечер...

А пък нашата... е призрачно далечна...

 

Не ме докосвай! Моля те, недей!

Та ти си огън, святкащ, от камината!

А аз щурче, което и не пей

и само рани, от един, заминал си...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??