Ти тръгна...
Аз изпратих те
с очи...
Обърна ли се?
Не видях...
Не искам и да видя
страха в твоите очи...
Душата ти...
прогнила е и празна...
Изгубил си и себе си...
Нали?
Да търсиш...
вече не умееш...
Да радваш...
Някак не владееш...
Вървиш, а сякаш спрял си...
преди много време...
В теб сякаш старец дреме...
Усмихваш се фалшиво...
Пред всички показваш,
че играеш Диво*...
Оставаш сам ...
и с чашата Приятел ставаш...
Отпиваш глътка...
след което смело се наливаш...
Отпускаш се...
и отново в зимен сън застиваш...
© Таня All rights reserved.