Пак съм аз, пак си ти, дали пак ще боли, отново радост, отново надежди. Докога?
Докато ти просто така не си тръгнеш. Любовта ти е и лекарство, и отрова за моето сърце. Нима възможно е!
Радостта ти е заразна и смехът също, успяваш пак да ме упоиш с мили думи и прегръдки, аз унасям се в щастието привидно, но пак ще боли, пак ще боли, когато тръгнеш си ти. Тихо през нощта, без никой да разбере. И просто ей така ще си излезнеш ти от моята душа. Болката ще премине и сълзите ще спрат. Но спомените не ще изчезнат. За да ми напомнят какво беше ти за мен!
Здравей Нели,парадоксално нали - знаеш че щастието ти ще бъде заменено с болка,но продължаваш - напред като че дори целеустремено.Това е то,когато обичаш - но струва ли си!?
Много хубав стих,откровен и тъжен...
Опитай се да напишеш есе или разказ.Мисля ,че ще бъде хубаво.Знай че щом някой излиза от душата ти ще влезе друг.В природата винаги има
равновесие.Само че за да влезе друг,отвори широко вратата на твоите спомени за да излезе предишният.Защото ти май не искаш съвсем да го пуснеш?...Харесва ми стихчето ти...Очаквам още.ПОЗДРАВ!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!!!