Не казвай нищо. Сам поисках аз да се редят тъй дните мълчаливи.

И слънцето от високо да блести, когато тъжни са очите.

Аз знам, усмивката ще дойде с онзи дъжд,

когато Есента рисува по белият ми лист хартиен.

Мастилото е свършило отдавна.

Разлей в чашите ни  вечно  откровение.

Пропаднаха оковите в дън земя.

Не беше сън - сънят за моето себепрезрение.

Преди аз вярвах... всъщност вярвам и сега

в онази дъга на  мълчаливото търпение!

........................................................................

Онези важни неща, които всеки ден подминаваме.