Страничка на Снежната кралица
Сега съм сирена – с коси
от оплетени сребърни мрени,
водите ме тласкат и моля се:
„Вземи ме, лодкарю, пленена!”
На облака бял се събличам,
нескрита от изгрева, пряма,
гърдите ми обли изригват
и светят с желание пламък.
Пристъпям разискрена, волна,
по-силна от пролетен вихър!
По-вярно – летя! И тъй ми отиват ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up