Стихиен ураган от съвест,
когитални oгньове -
бурни,
изпълнени със хъс,
се смъкват в бездната на Глупостта
в очакване на стърмен път.
Достигат нищото и все надолу плъзгат се...
и кльопват в плитка локва от сълзи -
застинали, като спяща лавина
за миг заспиват в долина незрима.
Прелестни води от слънце –
горещи – тлеещи от лед ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up