Oct 20, 2009, 5:17 PM
Странна въртележка
Обгърнахме с ръце Земята
и стана чудна въртележка,
ти конче яхна във позлата -
аз - люлка на верига тежка.
Ти беше утрото сияйно
с цветя и щури пеперуди,
за тебе бях нощта омайна -
и страстите ти в миг пробудих.
Така достигнахме небето,
в лазура син се потопихме,
аз бях момичето, а ти момчето -
ръка в ръка, дъгата изкачихме.
© Валка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря Веси, усещаш ме!
-
"ти конче яхна във позлата -
аз - люлка на верига тежка."
Страхотна метафора, Валка!* -
Благодаря ви нови и стари приятели!
-
Чудесен ефирен стих! Поздрави!
-
Чудна въртележка се върти,
а на нея - с него - ти! -
въртележката на живота...тъй опасна и тъй приятна...
-
Най-хубавата въртележка!
-
Благодаря ви!
Бърборко, да, катерачи сме! -
А после хлъзнахте ли се по нея?
-
Малееееее, блазе ви!
Сигурно е красиво там горе!!! -
Красиво!
-
Чудесно!
-
Нежно и по детски чисто!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ръка в ръка, дъгата изкачихме."
Чудничко!