Стоя и те гледам. Уж си тук, а те няма.
Безмълвен насреща стоиш.
Стоя и те гледам. Ти си просто измама,
родена от моите разпилени сълзи.
Стоиш и ме гледаш. Караш ме да желая,
а зная, че е безнадеждно.
Стоиш и ме гледаш. А как искам да зная
какво криеш зад твоя поглед небрежен.
Тишина. Не дочувам дори и сърцето си,
не усещам дори и че дишам.
Мрак от злоба е покрил пак лицето ти,
което в сърцето ми с нож сякаш пише. ...