И тази крепост пак ще падне,
ако кажеш само дума-две,
зная, понякога съм малко странен,
защото имам много страхове.
Но ти стоиш отсреща и се мръщиш,
сякаш нямаш милост нито грам,
а аз съм само странник, нещо търсещ,
странник, който иска за минута да е сам.
Сега падам на колене, за милост пак се моля,
но ти ме гледаш отново със премръзнали очи
и аз падам на земята без сила и без воля,
загубил даже сетен дъх... и това личи.