Вървим пак заедно двама в нощта,

аз и моята красива любима самота.

Хванали сме се отново ръка за ръка,

вървим а вълните галят нашите крака.

Ти си само моя, любима моя мила самота,

идваш и си отиваш когато дойде любовта.

Моя си, тиха и мила, отдавна ми се довери

и никога през живота ми не ми изневери.

Обичам да те гледам и да слушам твоята тишина,

ти ме успокояваш, а понякога навяваш тъга.

Любовта идва и си отива за жалост от мен,

но ти оставаш в празник и в ден обикновен.

Имаш ли Самота твоя приятелка НАДЕЖДА, жена

и ако имаш дали е тя красива, истинска с душа.

Ако е така доведи я при мен мила моля те сега,

може и да вземеш твоята красива сестра Любовта!