Oct 27, 2007, 2:37 PM

СТРАННИКО 

  Poetry » Love
795 1 11

 

Не ме приемай във дома си, страннико!
Безпристрастно ще заграбя всеки ъгъл.
В душата ми е само непонятност.
(Аз много други като теб съм лъгала.)

Не ме копней в съня си, страннико!
Не нося онзи жар на птиците.
Ръцете ми са сухи... от раздаване.
(Такава едва ли някога обичал си.)

Не ме докосвай с нежност, страннико!
Сърцето ми не вярва във прераждане.
Очите ми са слепи. Питай вятъра,
защото нямам своето пристанище.

 

 

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??